Араджиони

Винаги съм твърдял, че най-революционно настроението носители на промяната, които използват свободата като основно знаме, най-често са най-големите фенове на диктатурата. Те разбират свободата само през изкривената призма на собствените си политически амбиции. Те я искат за себе си, но не и за другите.
Това ясно си пролича от случилото се с Вестник "Труд". Видяхме нещо странно и грозно. Печално известен политически хамелеон, замесен в куп скандали, до вчера замерящ с яйца, днес предвожда полицията, която влиза в редакция на медия. Не става ясно в качеството си на какъв и защо. Той просто е съветник на един служебен министър на културата, който до вчера беше съмишленик и приятел с генератори и разпространители на фалшиви новини. Живеем в правова държава и всеки подобен спор се решава по съдебен ред. Стана ясно, че има дело. Изходът от него трябва да реши съдбата на ползвателите на сградата.

И тук не става въпрос дали някой симпатизира на вестника или на Петьо Блъсков. Говорим за показна акция срещу медия, която “не е т нашите”. Не искам да си представя какъв вой до небесата би настанал, ако това се беше случило с някоя от “техните” медии.
И още нещо, което трябва да си припомним. Медиите не възникват като трибуна за всички. Те винаги в своята история са били начин за разпространяване на идеи и информация, които изразяват определени виждания. Можете да проследите българските вестници от зората на българската държава, отделяща се от Османската империя. Дори различни кръгове са влизали в конфликти със силата на думите, чрез своите издания.
Аз съм консервативен човек и не бих искал да бъде упражнявана каквато и да била репресия и срещу най-либералните и откровено антибългарски медии. Защото вярвам, че ако мога да се противопоставя, мога да го направя със силата на думите. Проблемът с тези хора, които използват други методи е, че нямат какво да кажат или нямат капацитета да го изкажат.
Не съм бил съгласен с много от гледните точки във в. “Труд” през годините. Нито с Петьо Блъсков и негови действия и изказвания. Както не съм бил съгласен с други автори в медии, в които съм бил автор. И въпреки това, мои текстове са били публикувани в тази платформа. Подобен е опитът ми и с други платформи. Това е свободата на словото. Да се борите на една плоскост при равни правила.

Цялата сага е опасен прецедент, който оставя горчив привкус и усещането, че това може да се повтори със следващите неудобни. Низостта на изказванията в извънредното заседание на Народното събрание по казуса, същ изпраща лоши сигнали. Заплахи и закани към народни представители от трибуната и то от страна на служебен министър, са също опасни.
И отново не става въпрос дали симпатизираме на една или друга формация. Аз съм критикувал ГЕРБ не веднъж. Защото като анализатор се ползвам с комфорта да коментирам през призмата на такъв, а не на симпатизант на една или друга партия.

И ако мога от скромната си позиция да дам съвет на “борците за свобода и правова държава”: Ако влизате в битка, правете го и вие със същите инструменти. Използването на скрити оръжия, освен обществено опасно, не е достойно.

503 views07:10